Какво стои зад cloud computing-а?

Важни стъпки в миналото – дребни иновативни решения през годините начертават пътя към днешния бум в използването на изчисления в облака. Основните технологии, които захранват тази нова методология, без значение към коя от посочаните по-горе групи спадат, са следните:

Физическа обезпеченост на cloud

Облакът се нуждае от мрежова осигуреност и сграда/комплекс, където да бъде разположена самата техника – наричани изчислителни центрови (data center) – центърът може да заема стая, етаж от сграда или цялата такава. Практиката налага използването на мнжество сървъри, поставени на редове и коридори между тях за обслужващия персонал. Основният проблем пред създаването на подобно съоражение е нуждата от адекватно охлаждане, масово за това се използват въздушни климатици, а последните разработки на водещите компании разчитат на водно охлаждане. Копманията Google разработва собствен проект, в който цялата конструкция на изчислителния център е разположена в открито море – това намаля както разходите за охлаждане, така и за наем или закупуване на земя.

Хардуерна виртуализация (hardware virtualization) на cloud

В основата на cloud-а стои хардуерната виртуализация, тя предоставя възможността за максимална ефективност при работа на физическите машини, които захравнат облака – платформената виртуализация превръща изчислителната мощ на един сървър в абстрактно понятие, операционната система спира използването на ресурсите от системата и комуникира с виртуализиращия софтуер, който се грижи за разпрделението на ресурсите. Това позволява на една физическа машина да работят множество виртуални такива, спестявайки значителна сума пари. Липсата на виртуализация би повишила в пъти цената, която крайният клиент заплаща в настоящето.

Програмна осигуреност – API за софтуерен достъп до cloud

Приложно-програмният интерфейс (API) е задължителен, когато се обсъжда идеята за изчисления в облака – без подобна възможност работата с хилядите сървърни машини ще бъде практически невъзможна извън рамките на изчислителния център. Клиентите имат нужда да са в постоянна връзка с наетата услуга – заявявайки нови изчислителни ресурси или освобождавайки ненужните такива, достъпвайки съхранена информация или добавяки нова, добавяне и премахване на софтуерни приложения. Всички тези функции са от първостепенна важност за ползвателя. Различните видове облачни системи комуникират по различен начин със системата – софтуерните облачни услуги (SaaS) най-често осъществяват достъп чрез интернет браузър – пример за това отново са Google и техните Gmail и Picasa услуги. Платформените услуги (PaaS) използват предимно интегрираните среди за разработка (IDE) – Google App Engine използва добавка към Eclipse IDE, която предоставя пълни възможности за работа на всеки разработчик. Инфраструктурните услуги използват комуникация на по-ниско ниво – директно с операционната система – всеки доставчик на подобна услуга предоставя възможност за SSH достъп до виртуалната машина.

Пространство за съхранение на данни в cloud

Облакът се нуждае от пространство, където да съхранява изпратената информация – най-често снимки и видео записи, които са значителен брой и изискват голям капацитет – онова, което печели най-много почитатели на тази услуга е фактът, че капацитетът може да нараства без първоначално зададен максимум, обемът на услугата е изцяло по желание на ползвателя. Преди появата на облачните услуги намирането на подобна услуга е отнемало не само значително количество пари, а и доста време, в почти всички случаи завършекът е бил обвързвайки двете страни със сериозен договор за дълъг период от време. Наетият виртуален диск може да бъде използван за множество цели – създаване на резервни копия на личния компютър в облака, използвайки хранилището като споделен ресурс за обмен на данни между отдалечени потребители и за резервно копие в същото време. Най-разпространеният случай е използването на услугата за съхранение на видео клипове, които биват гледани в реално време от потребителите, което значително би утежнило личната машина и нейната мрежова инфраструктура.

Система за съхранение на данни в cloud – облачна база от данни

Необходима е база от данни, породена от факта, че практически всяко софтуерно приложение използва такава за съхранение на потребителската си информация – в облака рядко се говори са релационни бази от данни, освен когато се споменава, че те рядко се използват в cloud computing средите. Тук господар е новата-стара технология – NoSQL, говорейки за облак трябва да споменем количестово информация, което се обработва – facebook съхранява над 50TB под формата на съобщения между потребителите му, а ebay – над 2PB. Този размер затруднява обработката на информацията по изискванията на релационните бази от данни, давайки път на NoSQL методологията – чрез своята идеология за слаба плътност между данните и липса на точна структура предоставя необходимата гъвкавост за работа с подобни количества данни.

Гъвкав начин за увеличение на ресурсите в cloud

Облакът се нуждае от гъвкав начин да увеличава използваните ресурси, без това да се отрази на работата му – динамично, понякога дори без необходимост от човешка намеса – съществуват множество примери за компании, които са били на ръба на катастрофата заради липсата на подобни възможност и такива, които са я прекрачили. Показателна е смъртта на Майкъл Джексън – 25 Юли 2009, новината, за която залива световната мрежа като лавина, резултатът е сайтове от ранга на TMZ.com и LAtimes.com спират да функционират за часове в резултат на търсенето, докато Twitter основавайки се на своите облачни услуги е достъпен през цялото време.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s